„Я ЛЬ БУДУ В РОКОВОЕ ВРЕМЯ…”
Кондратий Федорович Рылеев (1795-1826 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТА АЗ ЛИ В ТУЙ СЪДБОВНО ВРЕМЕ
Та аз ли в туй съдбовно време
ще цапам гражданския сан
да подражавам на изнеженото племе
на изроден славянски хам?
Не, аз не мога тъй в прегръдки сладострастни
с безделни младини позорно да греша,
да влача в мъки буйната душа
под тежко иго самовластно.
Щом младите не следват своята съдба
да бъдат дан в предназначението тежко
и не подготвят се за бъдната борба
за угнетените ни свободи човешки;
щом с хладния си разум хвърлят хладен взор
към родни бедствия преломни
и не усещат бъдещия си позор
и яростния гняв на нашите потомци,
ще се разкайват те – народът, вдигнал бунт,
ще ги завари в плен на празна нега,
ще бъдат в бурния метеж за правда шум,
но няма да са Брут или Риега.
Ударения
ТА АЗ ЛИ В ТУЙ СЪДБОВНО ВРЕМЕ
Та Аз ли в тУй съдбОвно врЕме
ште цАпам грАжданския сАн
да подражАвам на изнЕженото плЕме
на изродЕн славЯнски хАм?
Не, Аз не мОга тЪй в прегрЪдки сладострАстни
с бездЕлни младинИ позОрно да грешА,
да влАча в мЪки бУйната душА
под тЕжко Иго самовлАстно.
Штом млАдите не слЕдват свОята съдбА
да бЪдат дАн в предназначЕнието тЕжко
и не подгОтвят се за бЪдната борбА
за угнетЕните ни свободИ човЕшки;
штом с хлАдния си рАзум хвЪрлят хлАден взОр
към рОдни бЕдствия прелОмни
и не усЕщат бЪдештия си позОр
и Яростния гнЯв на нАшите потОмци,
ште се разкАйват тЕ – нарОдът, вдИгнал бУнт,
ште ги завАри в плЕн на прАзна нЕга,
ште бЪдат в бУрния метЕж за прАвда шУм,
но нЯма да са БрУт или РиЕга.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Кондратий Рылеев
Я ЛЬ БУДУ В РОКОВОЕ ВРЕМЯ…
Я ль буду в роковое время
Позорить гражданина сан
И подражать тебе, изнеженное племя
Переродившихся славян?
Нет, неспособен я в объятьях сладострастья,
В постыдной праздности влачить свой век младой
И изнывать кипящею душой
Под тяжким игом самовластья.
Пусть юноши, своей не разгадав судьбы,
Постигнуть не хотят предназначенье века
И не готовятся для будущей борьбы
За угнетенную свободу человека.
Пусть с хладною душой бросают хладный взор
На бедствия своей отчизны,
И не читают в них грядущий свой позор
И справедливые потомков укоризны.
Они раскаются, когда народ, восстав,
Застанет их в объятьях праздной неги
И, в бурном мятеже ища свободных прав,
В них не найдет ни Брута, ни Риеги.